Министерството на финансите иска да акредитира медии по неадекватни критерии. Какво точно става там?
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Едно от най-трудните неща в специалността на телохранителите е да пазят шефовете си от самите себе си. Например, като се напият и изискат да гърмят с револвера на защитата, да пришпорят някоя от колите, или като почнат да избиват комплексите си по неизживени млади години с имбецилно самоизлагане в нощните заведения.
Познавам съществени експерти, хора с опит във въоръжените сили, изкарали профилирани подготвителни курсове, които биват уволнени, когато откажат да обслужват шефовете си в техните детинщини. И откакто в 10 часа на идващия ден пуснат мълвата, че са на чаршията, до обяд към този момент са наети да работят за различен.
Експериментите, които се случват в информационната политика на Министерство на финансите, откогато Асен Василев се върна, ме карат да мисля, че има и по-тежки задания от това да се опазват живота и достолепието на несъответстващи олигарси.
Например, какво вършим, когато един министър изиска нещо, което ще го изложи тотално, само че по този начин се е фиксирал върху него, че не в пиянството, а в трезвостта си упорства за неговото пробутване. Добрите пиари могат да му кажат „ шефе, ще се изложиш “. Отличните пиари могат да кажат, аз няма да вземам участие в това “ и да откажат подпомагане с риск да бъдат уволнени, а за какво не и да си тръгнат сами.
Проблемите с публичността на Асен Василев започнаха, без да го искам, с мен. Не ме позволиха до бюджетната му конференция с пояснение, че не съм упълномощен, само че се оказа, че единствен от отрасловите публицисти не съм предизвестен с имейл, че би трябвало да се акредитирам. Благодарение на сплотеността в гилдията няколко души се възмутиха и попитаха министъра по какъв начин може сътрудник да остава извън, на което Василев отговори, че е изискал ПР отдела му да изготви критерии за акредитация, и единствено тези публицисти, които ги покриват, ще могат да отразяват конференциите му.
Моето недопускане подейства като пиратка, която гръмна в ръцете на хората, които си играят с нея. Темите, по които желаех да запитвам министъра пробиха във всички медии, които се поинтересуваха – а те не бяха малко – две малките екрани и националното радио. Изградихме си колегиален протокол за реакция – в случай че не пуснат някой от нас, то сътрудници да зададат въпросите на недопуснатия публицист.
Материализацията на волята на Василев да наложи критерии за акредитация обаче се оказа още по-пагубна. Безумните правила стигнаха до такава степен, че да се вършат акредитации и на операторите, или лица от техническите екипи, които на идната конференция може да не участват, тъй като са пратени другаде, и това е обикновено, доколкото осветителите не се разделят по аршин за кое министерство дават отговор. Обратното би означавало за всеки брифинг да се подават нови имена и данни, което пък си е чиста кражба на време.
Поканата към медиите да се акредитират бе по този начин ловко написана, че се наложи Министерство на финансите да я разяснява с два спомагателни имейла.
Ако финансовото министерство желае да обезпечи атмосфера на подготвеност, може да огледа личните си медийни сводки. Съставят се по няколко пъти дневно. Така нареченият пресклипинг включва всички публикации, телевизионни репортажи, техните създатели. За един следобяд от пресцентъра могат да отсеят медиите и сътрудниците, които пишат най-вече, само че и това не е законен аршин.
В изискванията на финансова подтиснатост, в която действат медиите през днешния ден, се постанова постоянно един сътрудник да покрива по няколко ресора. Така че, в случай че министерство на финансите желае да пресити присъстващите сътрудници, без да дискриминира съгласно размера на медията, единственият аршин, който остава е етичното държание. Хора, които хвърлят ябълки, подаряват тениски, блъскат се в политиците, завладяват микрофоните или по различен метод търсят сензацията, може би ще е целесъобразно да бъдат предизвестени, че скоро същото държание няма да се позволява. Но и това е мъчно, като си дадем сметка, че Василев самичък се сложи в обстановка да показва певческите си умения, изпълнявайки „ Хубава си моя горо “ в зала Буров и по този начин самичък отвори вратата да бъде оценен освен в ролята си на финансист.
Разговор по тези тематики е нещо, което от гилдията с наслада ще приветстваме. Все отново огромна част от нас четем законопроекти, отчети, готвим се и въпросите ни са плод на някакъв вид интелектуална и професионална подготовка. Ние също се дразним, когато хора, непогледнали една страница по материята, за която питат, не пускат микрофона, до момента в който не зададат четвърти, че и пети, а даже и шести въпрос.
Но тук става дума за философия. В началото на века, първият ПР екип на финансов министър, с който работих, беше на Милен Велчев. Периодично с проведоха семинари за публицисти, на които се образоваха по тематики като данъчното законодателство през идната година, по какъв начин ще се промени работата на Национална агенция за приходите и Митниците след влизането в Европейски Съюз и т.н.
Тогава се осъзнаваше, че медийната среда е млада, незряла, че пътят е във взаимното почитание и поддръжка. Аз съм от хората, които не считат, че ПР и публицисти сме от една страна на барикадата. Това са разнообразни страни. Но част от отговорността на обществените институции е да допринесат за възстановяване на разбирането за тяхната работа. И в случай че това значи да образоват публицисти, даже и опозиционни, дано е по този начин.
Медийният консултант на Милен Велчев – Таня Митова ми подари книга на икономическа и философска тема, с която смяташе, че ще си оказа помощ да израсна по-бързо.
Всичко това завърши със Симеон Дянков и следствията са съществени. Малкото сътрудници, останали от преди него са очевидно по-добре готови от болшинството, което през днешния ден изпълва брифингите на Министерство на финансите. Младите сътрудници не носят виновност за това, само че я носи Министерство на финансите, което осъзнава голямата си значимост за страната и стопанската система, само че все пак отхвърля да работи за нормализиране на медийната среда.
Доскоро се майтапих, че когато остареят, пиарите на Асен Василев ще се хвалят на внуците си по какъв начин са постигнали големия триумф и професионален връх да обезпечат на своя шеф бюджетна конференция в народен ефир без неуместни въпроси. Вече се тормозя тези хора по какъв начин ще си намерят работа един ден, когато Василев го няма, а на някое от интервютата им за работа получат някой от следните въпроси: „ Какво направихте за позиционирането на институцията/човека... “. „ Изпълнихте ли безмълвно настояванията за въвеждане на несъответстващи акредитационни критерии, или в противен случай, те бяха ваша концепция “.
